ВРЕМЕ ЗА...

В предишни публикации дадох основни насоки за избор на ресторант. В тази публикация ще ви нахвърлям план на сватбата.
Преди да се решите на дневна или вечерна сватба  преценете булката от къде ще се вземе и младоженеца. Дали имате роднини от друго населено място и как се придвижат до сватбата. Ще дойдат ли навреме за подписването и време да се приберат. Нужно ли е да се наема транспорт за тях или ще нощуват в хотел.
Това е един от най-важните моменти, около който се гради целия сценарий.
След като си разпределите времето и резервирате часове в гражданското, възможно най-скоро. В събота се правят най-много сватби, но не всяка църква прави църковна венчавка.
Таксата за ритуала през седмицата е значително по-евтин, но нямате музикален съпровод и опашки от желаещи.
Нещо, което до последно няма да ви е ясно е дали има сватба преди или след вашата в дома  и на какъв интервал. Затова ви препоръчвам да си оставите аванс преди отиване и след това , за да не се наложи да чакате, а нямате време. Обикновено църковния ритуал е след като представите свидетелство за брак, но в някои църкви може да се разберете да го представите на следващия ден.
Едно от нещата,което спестява нерви пред ритуален дом е изнесен ритуал в ресторанта.Удобно и спокойно то също е свързано с повече разходи и време за резервация на служителите.
Обикновено след църквата се правят снимки с гостите, след което младоженците започват своята фотосесия.
Тук също е важно да се прецени къде ще се прави фотосесията, време за придвижване и осъществяване. Препоръчително е да не продължава повече от 1-1,30 мин, за да не се изнервят гостите от чакане.
Следва пристигане в ресторанта и сметнете колко време ви остава за празненството до уговорения час.
Имайте в предвид, че за да се сбогувате с гостите, да приберете алкохол и украса ще са ви нужни приблизително 1-1,30 мин.
Това е най-общо вашият график и изходната ви точка.
Основният проблем при повечето сватби е липсата на организираност от към време. Дори наемането на агенция не ви спестява тези въпроси и яснотата по тях.

В предаването " Тази неделя" с Лора Крумова, Бони направи едно откровено интервю. Разказа за новата си песен "Любовни магистрали", която ще онагледи с пътни знаци, защото добре ги познава. Освен, че се ориентира  в пътните знаци, Бони разбира и от политика. По този повод е решила да завърши средното си готварско образование и да запише забележете политология. Какво бляскаво бъдеще ни чака с политик като Бони. Може да пее, да танцува, да върти манджи и да говори за политика. Това звучи като сбъдната американска мечта, само че ще е ромска приказка. В новото си амплоа, Бони ще съдейства за интегрирането на ромите в обществото. В каква демократична държава живеем, всеки има правото да се бори за  мечтите си, стига да има пари от магистрали или магистрати.

Мизерното заплащане и липсата на работа в даден момент карат всеки да обърне поглед към чужбина. Използваме връзки с познати или  интернет за намиране на желаната работа.
При търсене в глобалната мрежа често попадаме на измамници.
Ето няколко съвета, които да имате на ум.
Внимавайте, ако ви се предлагат суми по-високи от средната заплата за сектора.
Бъдете на щрек, ако ви се предлага в обява за работа и изготвяне на документи.
Лична информация като адрес, лична карта и пр. не давайте на никого.
Не изпращайте  пари, за да ви се изготвят документи по легализацията ви в  дадена страна,  на мними работодатели.
Проверете името на работодателят в интернет.
Проверете е-майла,  с който се представя също в мрежата.
При съмнения си направете и друг профил в сайта, чрез който сте открили работодателят и му пратете запитване.
При незабавен отговор, но съществена разлика във вашите компетенции между двата профила обявата е фалшива.
Следете в сайта за обяви подобни на вашата дали не са публикувани от вашия работодател, но под друго име.
По-добре приемете по-ниско заплащане, но от сигурен източник, отколкото голяма заплата от измамник.
Късмет!

Нищо ново под слънцето ще си каже всеки, сблъскал се с български работодател, но твърдението е подкрепено с факти. Смущаващият процент на работодатели с основно или средно образование е 80% от общия брой! Това проучване е проведено от Българската стопанска камара, а резултатите са обявени на пресконференция във Варна тези дни. Парадоксът между изискванията в обявите за работа и образованието на работодателите граничи с абсурда. Изискванията като висше образование, владеене на поне един чужд език и отлична компютърна грамотност, както и стаж от минимум 2 години стаж ги срещаме във всяка обява. Независимо, че самата работа не ги изисква тези компетенции. Другият тревожен проблем споменат на конференцията е неприемането на работодателят, че неговият подчинен може да знае и разбира повече от него. При запитване какво точно липсва на идеалният кандидат, работодателите мълчат.  Това ме подсеща за случай, при който ми казват че не ми е продължен договора, но при въпроса в какво точно не съм се справила  настъпва мълчание. При повторно запитване, работодателят започва да реве, но защото не може да се обоснове.
Това е българската действителност, но както е правилото всеки се спасява поединично.